Съседи асистираха на учителите пред таблета , разказва пред „Телеграф“ преподавателка в 119-о СОУ.

Чухме похвали, че въвеждането на дистанционното обучение в българското училище се случило за минимални разходи. За държавата може да са минимални, но за някого може да са непосилни – говоря за родители и учители.Това казва в коментар за „Телеграф“ по повод дистанционното обучение учителката по БЕЛ в 119-о СОУ Цеца Петрова. Публикуваме целия коментар:

Дистанционното обучение стана възможно благодарение на отговорността, ентусиазма и усилията на българския учител. Всички тези, които доскоро бяха сочени като застаряващи, ретроградни, спъващи системата, скарани с технологиите, показаха с денонощния си труд истината. В тези тежки времена стана ясно, че българският учител е фундаментът на образователната система. Видовден дойде! Самооборудването и самообучението спасиха системата и я направиха работеща в тези обстоятелства. Синове, сестри, братя, съседи асистираха проработването на дистанционното обучение.

Чухме похвали, че въвеждането на дистанционното обучение в българското училище се случило за минимални разходи.

За държавата може да са минимални, но за някого може да са непосилни – говоря за родители и учители.

Дано тези, които трябва, са разбрали колко формални и нефункционални са стратегиите им, претенциите им към съсловието и далечните им хоризонти.

Дадоха в началото на годината на учителите гъба и маркер, а изискват да работят вкъщи с модерни устройства, да проявяват умения, за които системата не се е погрижила достатъчно.

Да го кажем ясно – квалификациите трябва да се провеждат по съвсем различен начин, без дискриминация по възраст или друг белег – както досега. За парите, които се въртяха през тези квалификации, сега не е време да говорим. Живи и здрави, предстоят атестации. Те ще проверяват портфолио, кредити и други алабалистики, прихванати в образователния туризъм из Европа по многобройни проекти. Ясно става, че това са имитации на професионализъм. Най-добрата атестация за професионализма на учителите е това, което се случва в последните две седмици в българското училище. И друго стана ясно – електронните образователни ресурси като наличност не обезпечават напълно дистанционното обучение.

Връзката ученик – учител е незаменима и в реалното, и във виртуалното образователно пространство. Учителят е не просто медиатор, той е модератор на учебната ситуация. Той подготвя материали, адаптира според характеристиките на ученическата среда, контролира и напътства изпълнението на образователния процес и консултира. Това изисква време и труд. Учебният процес не е прекъсвал и не е променял качествата си. Дистанционното обучение преповтаря всички характеристики и на реалното обучение – има ученици, безотговорни и отчуждени от училището, без оглед на неговата форма.

Дистанционното обучение има достойнство, което е трудно възможно за реалното обучение – ученици, учители и родители работят заедно. С общи усилия. Това наистина е похвално и много продуктивно. Не може да бъде премълчана и важната роля на директорите. Чрез тях всяко училище заработи като автономия и показа своя истински профил пред обществото. Защо ваканция и защо удължаване на учебната година? Когато аз като учител предлагам или получавам отговори, въпросът ЗАЩО е непреодолим. Цялата колегия очаква мотивирани отговори на този въпрос и нека това бъдат отговори, зависещи само от основанията на системата, а не от нечии предложения или хрумвания.

1 коментар

  1. Това е много вярно! Цялата тази работа е измислена и информацията се базира само на суха стъкмистика. С една дума, играем си на училище!

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук