Източник: GettyImages
Източник: GettyImages

25 юни 2019 година – това е първият ден от цели девет, които Алек Сигли прекарва в ареста в Северна Корея. Той е студент в Пхенян, който държавата обвинява в шпионаж. Момчето е принудено да се качи в черен мерцедес, а мъжът вътре го пита: „Знаеш ли какъв ден е днес?“. „Денят, в който американските империалисти са нахлули в страната и са започнали война“, отговаря Сигли. Мъжете така и не се представят, но той подозира, че е разпитван от Министерството на отбраната.

Със завързани очи, без часовници и разпит от „учител“

Сутринта на 25 юни непознат мъж се приближава към Сигли в компютърната зала. Момчето, което е трети курс и учи корейска литература, тъкмо завършва есето си върху кратка севернокорейска история. Непознатият казва на Алек, че трябва да участва в университетска среща, но има нещо странно у него – изражението му е пълно с агресия.

„Имали сме срещи на кампуса и преди, но имах странното чувство, че това ще бъде различно“, разказва Сигли за The Guardian. Въпреки това тръгва с мъжа, който го извежда извън сградата. Отстрани той вижда черния мерцедес, чиито номера са покрити с черна торбичка.

„Тогава си помислих: „Наистина съм загазил“, казва Алек. Той бил принуден да седне в средата на задната седалка, а от двете му страни се качили агентът и неговият колега. Много бързо, сякаш е било вече тренирано, тяхното място заемат други двама, много по-едри мъже. Човекът, който го отвел от компютърната зала, седнал отпред. Именно той щял да бъде „учителят“, който разпитвал Сигли.

В колата, очите му са покрити с превръзка, а мъжете му четат дълъг списък с престъпления, които той е извършил срещу Северна Корея. Когато пристигат в сградата, в която трябвало да се проведе разпита, Сигли е ескортиран от двамата бодигардове. Вътре го посреща мъж, който започва да крещи: „Искаш ли да умреш, копеле? Как смееш да идваш в страната ни и да вършиш всички тези престъпления? Мислиш ли, че Тръмп или Помпео ще спасят задника ти?“

В стаята за разпит мъжете го питат какво прави в страната им, Сигли казва истнитата – че се интересува от корейска литература и е дошъл тук, защото иска да започне бизнес. Но за тях това били „необичайни мотиви за един австралиец“. Всичко било ясно – за тях Алек бил враг.

Престъпления, признание и критика

Девет дни Алек прекарва в стаята, в която няма часовник. Налага му се да спи на светната лампа. През всички тези дни той е принуден да пише фалшиви признания, а мъжете му крещят, че ако не се покае, може да бъде разстрелян. Целият процес преминава на третия чужд език, който Сигли знае – корейски.

„Алек, не осъзнаваш колко са сериозни нещата, нали? Ако имаш късмет, ще прекараш само десет години в трудов лагер. Имаме тонове доказателства за престъпленията ти. По-добре си признай“, казал му мъжът. Но когато Сигли заявил, че дори няма идея за какво говори,той извадил снимка на танк, играчка, върху който имало антиамерикански слоган. Алек я бил качил в Instagram. „Публикувал си снимка на този танк! Това е военен шпионаж!“, казал мъжа.

„Помислих си: „Той сигурно се шегува.“ Трудно скрих усмивката си“, разказва Алек. Когато най-накрая го освободили, момчето трябвало да прочете писмо с извинение, в което той признавал, че е „заплашил световния мир“ и е „нарушил суверенитета на КНДР“. В писмото пишело още, че всички негови човешки права били спазени по време на процеса, акт, който допълнително ги нарушавал.

Признанието било заснето, а мъжете се заканили, че ще го публикуват, ако Алек отново заплаши страната им.

Странник в едно от най-ксенофобските общества

„Винаги съм знаел, че Северна Корея е страна, в която поемам сериозни рискове, ако отида. В края на краищата не бях изненадан, когато ме арестуваха, но ме хванаха малко неподготвен. Може би ми беше трудно да приема, че това някога може да ми се случи, защото през годините, в които съм посещавал КНДР, свързвах мястото с добрите хора, които срещнах и опознах. Като оставим политическите резерви настрана, открих, че повечето хора в Северна Корея са достойни, честни и трудолюбиви, както навсякъде другаде“, разказва Алек. Той обаче имал право да общува само с определена група студенти.

„Северна Корея е една от най-ксенофобските държави. Никога не съм чул чужденец да посети дома на своите колеги корейци. Дори на китайските студенти не е позволено. Но ксенофобията идва от държавата, не от хората“, казва Алек.

Говори хубави неща за държавата ни

След като Алек чете писмото с признанията си, „учителят“, който го разпитва, се променя коренно – двамата започват да си говорят като приятели – агентът му разказва за 11- годишния си син и футболният отбор, в който играе, а Сигли за това, колко обича съпругата си. Когато разследването приключва напълно, мъжът започва да се държи нормално, дори се шегува със студента.

„Наричайте го Стотхолмски синдром, но аз наистина се привързах към този човек. На следващият ден той и още няколко мъже ме откараха до летището. През цялото време в колата си говорихме за разликата в наемите в Япония и Австралия, както и за плановете ми за бъдещето. А той ми каза: „Алек, трябва да продължиш с писането. Гледай да пишеш само хубави неща за държавата ни и може би ще се срещнем отново в Пхенян“, разказва момчето.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук