Източник:
Източник: "Афис"

Месец след въвеждане на извънредния режим е ясно, че въпреки запазеното и дори увеличено доверие в ръководството на страната, все по-големи групи хора се доближават до ръба на безизходицата. На въпроса, ако извънредното положение продължи, колко време можете да издържите финансово, всеки десети (10%) споделя – „Вече не издържам“. Това сочат данните от последното проучване на „Афис“.

Всеки двайсети (5%) отговарят – „около седмица“. 31% могат да потърпят още около месец. 26% мислят, че могат да почакат още три месеца. Сравнително спокойни са 30%, които смятат, че могат да изкарат половин година и повече.

23.9 % от хората заявяват, че са загубили работното си място вледствие на кризата. Почти същият дял (23.6 %) сочат, че член на домакинството е с намалено заплащане.

28% от запитаните съобщават и/или за съкращаване на работното време, а 43% от домакинствата пък са изпитали поне една от тези три последици. А 11% от домакинствата са претърпели и трите вида последица. Още 3% са загубили работно място и са претърпели намаление на заплащането, но без намаление на работното време.

Финансовият удар е по-силен при хора, чиито доходи и без това са ограничени. Сред населението като цяло преценяващите, че „живеят по-зле“ от останалите хора е 19%, а сред изгубилите работа или част от заплащането и работните часове, този дял е около два пъти по-висок (съответно 47%, 38% и 41%).

Според изследването най-тежък удар от положението понасят туризмът, хотелиерството, ресторантьорството. Там загубилите работата си са 44%. Както при всеки икономически застой, силно страдат също така транспортът (15%), строителството (15%). Осезаемо, но засега по-слабо са засегнати услугите (11%), търговията (10%), земеделието (6%) и промишлеността (4%).

Източник: „Афис“

Данните сочат още, че кризата увеличава социалното разслоение, тъй като около половината от пълнолетните граждани разполагат с финансов буфер да издържат още месец на извънредното положение, а едва един от всеки пети е спокоен за по-далечното бъдеще.

Мотивите за тревогата на около 15% от населението се потвърждават от дескриптивни сведения за положението им. При тях паралелно наблюдаваме завишена двойно и тройно честота на самоотчета за лош материален статус (безработица + намалено заплащане + намален трудов престой).

По данни преди кризата реално безработните, включително трайните, които не посещават Бюрата по труда, са около 11%, а от тях около 8% не се осигуряват. Приетият от правителството подход за подпомагане на изгубилите доходи обвързва извънредните компенсации с фактора „осигуреност“, докато значителна част от работещите хора не се осигуряват изобщо или се осигуряват върху намалена сума. Пример са надомните работници, неформалните работници в семейни стопанства, дребните земеделски производители, нередовно самоосигуряващите се, „прекариатът“, преводачите и „гурбетчиите“ в други страни от ЕС, които не могат да заминат поради ограничителните мерки.

Делът на неосигурените не е никак малък. По данни от национални представителни изследвания на „Афис“ преди кризата само 44% от пълнолетните са осигурени по трудов договор на пълен работен ден, 3% – на непълен, 1% – на граждански, 2% – от съпруг или родител, 25% – от държавата (пенсионери), 6% се самоосигуряват, но тъкмо сега сферата на услугите рязко се сви, и 16% изобщо не са осигурени.

Жителите на страната очакват животът в нея да се върне към нормалния си ход „до няколко месеца „. Това е отговорът на 48%. По-големи оптимисти, че това може да стане в рамките на месец са 15%. Мнозина обаче смятат, че финалът на това изпитание ще видим чак към края на годината (23%) или след това (15%).

Според данните от предишно проучване на „Афис“ към края на март месец, очакващите бързо връщане на стария ритъм на живот до месец са били едва 10%; до няколко месеца – близо 52%; до края на годината – 22,5%; по-дълго – 15,3%. Това показвало, че няма съществена промяна в очакванията на хората за скорошна развръзка на кризата.

Източник: „Афис“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук