Снимка: МС
Снимка: МС

Хаос и бавене – мерките на държавата в кризата

Попитали 100 души – Кое е най-важното по време на пандемия? Почти всички отговори били предугадени от НОЩ, но не и най-често срещаният – ПИК на НОИ. Безценният ПИК на НОИ дава безконтактен и противоепидемичен достъп до фонд „Безработица”. Обетованата земя за всеки работник, отнесен от социалното дистанциране. В тази безпрецедентна за съвременния свят криза ясно се видя, че българската държава може бързо да отнема права – за да не се заразяваме, но е безкрайно тромава в насрещните икономически мерки. Най-ефективната институция в икономически план се оказа бюрото по труда, а това не е добра новина.

Извънредното положение в България беше обявено в петък, 13 март. Икономиката даде точно една седмица толеранс на политиците – в седмицата след обявяването на извънредното положение бизнесът спря да наема кадри, но не тръгна веднага към съкращения. Уволненията започнаха на 23 март и достигнаха своя пик на 6 април – над 9 хил. съкратени за един ден. Пикът беше в началото на 4-тата седмица от извънредното положение, в която нито една мярка на правителството не беше реално тръгнала.

На теория би трябвало изпълнителната власт да действа бързо – както затваря и отваря градове с една заповед, а законодателната да губи време в обсъждания, гласувания и т.н. В икономически план обаче, при нас се получи обратното. Докато на изпълнителната власт й отнема седмици да измисли точния модел на механизма 60 на 40 или да тръгнат мерките за ликвидна подкрепа през ББР, законодателната успя да роди уникални гафове с неочаквана скорост.

Още на 21 март, тоест в рамките на толеранса на бизнеса преди съкращенията, Народното събрание вече беше замразило всички цени в държавата и на практика беше забранило икономиката, отменяйки всякакви последици от забава за плащане на задължения на стопански субекти. Гафът със замразените цени беше замазан с ветото на президента, а текстът, който отмени плащанията в икономиката беше променен 10-на дни по-късно. Депутатите могат да се похвалят със скорост, но тази скорост роди някои чутовни глупости.

В този период изпълнителната власт се луташе в мерките. Три пъти сменяха механизма 60 на 40 докато го налучкат. Първо беше супер рестриктивно и само в чернова. После обхватът значително се разшири, но не се поемаха осигуровките и работодателите нямаха интерес. В крайна сметка се стигна до приемлив трети вариант – обявен на 6 април и гласуван финално от Министерски съвет на 15 април. Да, пикът на новорегистрираните безработни отмина в деня, в който по мярката 60 на 40 бяха поети и осигуровките на засегнати работници. Механизмът можело и да работи, но защо го мислихме над 30 дни?

В Германия дори не им се наложи да го мислят – там подобен механизъм е част от законодателството, не е антикризисна мярка. Тук това го няма, най-вероятно липсва и капацитет за бърза реакция на институциите, но другата причина се крие в Наръчника за поведение по време на криза – настолната книга на всеки „пазител на хазната” у нас. Принципите са прости. Първо: каквото и да кажеш, ще те псуват, затова играй остро – наречи някоя група маргинали или феодални старци. Второ: винаги ще искат повече – синдикати, работодатели и т.н., затова предложи нещо неработещо и постепенно отстъпи до желаната позиция – по подобие на играта с 60 на 40. Може да ви се струва цинично, но превъртете последните 15 г. и вижте дали винаги не е било така. Наръчникът не е шега работа.

Ако не беше удължено извънредното положение с един месец – до 13 май, щяхме да попаднем в конфузната ситуация да приключи драмата, а нито една от широко прокламираните мерки на правителството да не е ефективно в действие. Тук не визираме повечето средства за болнични заведения и социалния патронаж, а икономическите мерки, които имат отношение към закъсалите бизнеси и съкратените работници. Тепърва тръгват и мерките през ББР, макар също да са ясни от над 20 дни.

Красноречив е примерът с първите 200 млн. лв. през ББР, които са предназначени за безлихвени заеми на физически лица. Такива най-вероятно ще бъдат достъпни за хората от началото на следващата седмица. Ако изгледате участието на финансовия министър в „Панорама” от 27 март – с извинението към „маргиналите”, ще видите, че още тогава всичко по тази мярка е ясно. Загатва се, че безлихвените заеми няма да са само за служителите в неплатен отпуск, но също така ще бъдат отворени и за самоосигуряващите се лица. Прави се и бележка, че най-вероятно няма да са 1 500 лв., а по-скоро 4 500 лв., тоест покривайки период от 3 месеца. Мярката е измислена, има на пръв поглед широка подкрепа в обществото, но въпреки това отнема близо месец преди да се доизговори и парите да достигнат до хората.

Липсата на скорост е основателно една от големите критики към правителствените мерки. Някои биха казали, че и обезщетението от фонд „Безработица” също не идва веднага по сметките, но то е очаквано, познато и гарантирано от модела. При него няма брифинги, тристранки и безкрайни обсъждания. Затова и бюрото беше водеща дестинация в първите 2-3 седмици от извънредното положение – хората се обърнаха към това, което знаят, че работи. Играта с публиката – по цитирания наръчник, в случая не опази толкова хазната, колкото изнерви хората.

Моделът на пълно ръчно управление на противоепидемичните мерки може и да е подходящ за НОЩ и борбата с вируса, но по всичко личи, че не е подходящ по отношение икономиката на страната. Дори и в лошите времена стопанските агенти разчитат на някаква предвидимост. Мисленето на мерки от нула, постоянното пренаписване на правила и неизбежното очакване нещо, някъде да тръгне трябва да са ни обеца на ухото. Фактът, че щабономиката успява да се коригира – било то като отмени фиксирането на цените или разшири обхвата на мярката 60 на 40, само показва, че целият хаос можеше да бъде избегнат.

Анализ на Института за пазарна икономика. Заглавието е на редакцията

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук