Пламнала в Китай миналия декември, заразата от коронавирус за три месеца се превърна в пандемия

Международната научна общност очерта три конкретни сценария за развитието на заразата. Според първия ще има серия от повтарящи се малки вълни,които ще се проявяват в рамките на следващите две години.

При втория сценарий ще има по-голяма вълна през есента и зимата на тази година, което ще съвпадне и с грипния сезон.

Третият вариант включва т.нар. бавно изгаряне на причинителя. При него ще има отделни случаи, но не и вълна. Кой е най-възможният сценарий за България и каква е вероятността вирусът да изчезне напълно?

Пламнала в Китай миналия декември, заразата от коронавирус за три месеца се превърна в пандемия. И макар да затихва на някои места учените са категорични, че COVID-19 няма да си тръгне толкова бързо от живота ни.

„Не зная точно колко, но ще се наложи да живеем с този вирус. И мисля, че това не е трагедия – просто трябва да се успокоим и всеки да настрои себе си в рамките на тези променени обстоятелства”, казва вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.

Изводите на проф. Александрова от БАН напълно съвпадат с тези на международната научна общност. Не смее обаче да прогнозира кой сценарий ще се развие в България.

„Кой от сценариите ще се развиие в България и  дали и няма някакъв четвърти да се появи. Това зависи и от това дали в следващите месеци ще бъде идентифицирано някакво лечение, ваксина. Всичко е реалистично и със сигурност идеята за COVID-19 и грип не ми допада”, допълва тя.

И трите предложени сценария предвиждат вирусът да бъде активен още известно време. „Очакванията са между 18 и 24 месеца. Тези изводи навеждат, че трябва да се предприемат мерки, в които да се намери балансът между противоепидемичните мерки и разбира се, възстановяването на икономическия живот”, заяви доц. Димо Димов – Национален оперативен щаб.

Затова и България като останалите държави по света възприела модела за постепенно разхлабване на мерките. Като пример от щаба посочиха маските на открито и отварянето на паркове и планини.

„Ще се анализира дали тези мерки дават необходимия ефект и същесвременно либерелизиране или затягене на мерките – това е моделът,който следват всички страни и прилагаме в България”, добавя доц. Димов.

Нито един от сценариите не разглежда възможността новият короннавирус да изчезне напълно.

„Много е важно да се изясни всичко за неговия произход. Дори да прекратим временно предаването му , ако се запази неговия естествен резервоар в прородата това също би бил един много голям риск. Така, че всички ни чака много работа”, смята проф. Александрова.

Затова е е трудно да се каже дали този коронавирус ще последва съдбата на щамовете SARS и MERS.

„Факт е, че SARS изчезна и той не се е появявал от 2004-та година. Но той имаше доста по-малко разпространение. MERS се появи 2012-та година, но до февруари имаше около 2500 случая и то в Арабския полуостров”, добави проф. Александрова.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук