Самозвани „нови лица” пъплят към изборните листи на ГЕРБ само за да утвърдят властта на „старите муцуни”

„Ще се явим на изборите с нови лица.” Колко ли пъти сме чували това банално обещание? Вероятно повече, отколкото можем да преброим. Партиите, които го ползват, разбират добре, че избирателите свързват бавните темпове на обществените промени с дразнещото присъствие на едни и същи физиономии в българската политика. Затова и непрестанно се заричат – ще докараме нови хора, с нови разбирания, които ще тласнат нещата напред.

В това има логика, като се замисли човек. България се променя – макар и мудно, и невинаги в правилната посока. Политиката, която определя хода и същността на промените, се нуждае от млади хора, необременени от миналото, които усещат накъде върви светът и могат да насочат страната в същата посока. Затова няма нищо лошо в партийните листи да влизат млади кандидати – дори и да им липсва достатъчно житейски и професионален опит. Младите също се нуждаят от своето представителство в политиката. Партиите пък искат да афишират, че са готови да се обновят и са загрижени за бъдещите поколения. Това е добра сделка и за двете страни.

В схемата за „партийното обновление” обаче има няколко проблема. Първо, новите лица много често изобщо не са нови, а са добре познати от миналото. Второ, не са и млади. Трето, минали са през месомелачката на партийния апарат и свързаните с него неправителствени организации. А това поставя въпроса – могат ли такива хора да представляват нечий друг интерес, освен този на политическата сила, която им осигурява кариера и бъдеще?

Кадровият подход на ГЕРБ е пример точно в тази посока. Наскоро партийният вожд Бойко Борисов проведе една любопитна сбирка с група млади хора от т.нар. „Институт за дясна политика” (ИДП) – сдружение, което се представя като свързано с „дясно демократичните ценности и разбирания”. Срещата се излъчваше на живо в личния Фейсбук профил на премиера. По време на разговора Борисов внезапно подхвърли, че се готви да „проветрява” кандидатските листи на ГЕРБ за изборите през 2021 г. „Искаме за следващите парламентарни избори да имаме повече нови хора, нови лица, които да мислят с главите си. Дето се вика, преди 10-15 години нямаше голямо значение листата как ще бъде направена. Сега има много голямо значение”,

мислеше на глас босът на управляващата партия 

Това разкри и характера на сбирката – нещо средно между работно интервю и наборна комисия за бъдещи депутати.

В тази връзка, да хвърлим поглед върху „института”. Той беше създаден преди предсрочните парламентарни избори през 2014 г. Учредителите тогава обявиха, че имат амбицията да „спуснат мостове” между ГЕРБ и бившия Реформаторски блок, които определиха като основните десни политически сили в България. Говореха още, че нямат намерение да се превръщат в „банка кадри” на едно бъдещо управление. Само така си говореха, разбира се.

Сред организаторите на „института” беше Тома Биков – близък на бившия еврокомисар Меглена Кунева, а понастоящем депутат от ГЕРБ. А също и Георги Харизанов – бивш член на управата на държавното дружество „Напоителни системи” и на частната телевизия „Европа”. Начело на ИДП беше и Нено Димов – ексдепутат от ДСБ и екоминистър в кабинета „Борисов 3” (при това предложен от ВМРО) до ареста му в началото на 2020 г. Сред основните фигури е и Петър Николов-Зиков, който премина през партиите на Костов и Кунева, а накрая се приземи в правителството на Борисов като зам.-министър (също издигнат от патриотите). Накратко, ИДП се оказа

колоритна сбирка от хора,

която успя да „спусне моста” към ГЕРБ – само че те се оказаха на другата страна, след като коалицията с РБ пропадна, а блокът отиде в небитието.

Изглежда, че сега по моста се готви да премине друга група възпитаници на „института”. За угодническото им отношение спрямо бъдещите им шефове може да се съди по следната реплика на един от участниците в срещата към Борисов: „Най-естественото място, където да дискутираме нещата, е тук при вас, тъй като това е дясната партия на България, няма какво да си кривим душата.” А за това какви ще бъдат менторите на бъдещите попълнения на ГЕРБ се видя от активно участвалия в дискусията Владислав Горанов – финансовият министър, който прескача от скандал в скандал.

За Борисов в случая са важни две неща. Първо, да демонстрира публично, че наистина „проветрява” изборните листи с млади хора, особено след като се отърва от бившия №2 в ГЕРБ Цветан Цветанов, за когото се смяташе, че упражнява сериозен контрол върху кариерното израстване в партията. Второ, да привлече към партията лица, които публично се ангажират с идеите на западния консерватизъм, който набра доста поддръжници сред младите хора у нас през последните няколко години. В това отношение „институтът”, свързан с организации като Младежкия консервативен клуб и е-платформата „Консерваторъ”, му върши отлична работа. Още повече, че така се усилват претенциите на ГЕРБ, че представлява в най-широк смисъл дясно настроените хора в България.

Какво обаче остава от „обновлението”?

Ами, остава си това, което беше и досега – предизборен трик, целящ да утвърди властта на „старите муцуни” в партията, като ги качи на раменете на „новите лица”. И новите ще играят с готовност по свирката на своите ментори – с амбицията, че и те ще се изкачват нагоре, опирайки се на някой друг.

Александър Ненков, Румяна Бъчварова и Томислав Дончев (от ляво надясно) от ГЕРБ заедно с Петър Николов-Зиков от прохождащия Институт за дясна политика през 2014 г.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук