pixabay.com

По време на тоталитарния режим в България ЦСКА печели 9 поредни титли (в периода 1954-1962г.). Този рекорд бива изравнен тази година, по време на демокрацията, близо 60 години по-късно, от Лудогорец.

Походът на клуба от Разград към шампионските успехи започва още през сезон 2009/2010 чрез отказване на Миньор (Раднево) от Източна Б група. Така БФС решава да даде шанс на двата втори отбора от Югоизточна и Североизточна В група, да премерят сили чрез бараж, за да се определи кой ще е новакът в професионалния футбол. Отборите са съответно Марица (Пловдив) и Разград 2000. Пловдивчани се отказват от шанса си и така Разград 2000 без бой става част от Източна Б група.

Вече преименуван, отборът, основан през 2001г., се нарича Лудогорец 1945 и през 2011 се подвизава в Източна Б група. Чрез новоскалъпени промени в правилника си БФС забърква пълна каша с класирането. Тази каша обаче се оказва деликатес по вкуса на Лудогорец, който рязко наваксва с точките в таблицата след като изненадващо Дунав (Русе) се отказва от шампионата. Повече от половината отбори негодуват, пишат жалби, защото се чувстват ощетени от новоначертаното класиране. Междувременно Лудогорец 1945 дърпа рязко по точки и в следствие от всички тези ротации, въпреки средняшкия си статут в първия дял на първенството, финишира първи. С това получава промоция за участие в елита.

Тук започва и събирането на „плодовете“ от плодородните Делиормански почви  – титла след титла, някъде между тях купа, суперкупа и прочие и така цели 9 сезона. Въпреки видимото превъзходство на тима на разградчани, не веднъж са избухвали скандали относно съдийски отсъждания, назначения и прочие. Дали титлите са капарирани или дали са се разнасяли торби с пари по съблекални, както твърди собственика на ЦСКА – София Гриша Ганчев през 2018, никой не може да знае със сигурност. Факт е обаче, че със същите думи излиза и бившият футболист на Левски Базил де Карвальо, афектиран след трагичния развой на събитията за сините още в далечната 2013.

Да погледнем политическата обстановка в страната: през 2009 ГЕРБ става първа политическа сила. А именно през 2009 започват да се отказват разни футболни отбори (не прилича ли това на един от прийомите за справяне с политически опоненти на тоталитарните режими?) , да се подменят правилници, а паралелно с това отборът от Разград да изкачва стъпалце по стъпалце без много усилия стълбицата на българския футбол. Изкачи я, покори я. Походът започна през 2009. Какво съвпадение, именно същата година ГЕРБ се превръща в първа политическа сила.

Изводът е, че футболът в България е микропример за състоянието на цялата държава. Друго доказателство, потвърждаващо тази теза, е събитие от началото на 2020г., когато наричаният от съперниците „отбор на всички власти“ Левски попада в тежка финансова ситуация. Задкукисието в столичния гранд – как и от кого той се е управлявал през годините, започва да изплува на повърхността. Агонизирането на Левски продължава, въпреки че годината вече встъпи във втората си половина. През същата тази втора половина на 2020г. започват масови протести именно срещу задкулисеито в държавата. И в двете събития едно от главните замесени лица, било то пряко или косвено, е именно министър-председателят на страната и главно лице на ПП ГЕРБ Бойко Борисов. Една част от народа желае да види Борисов, подал своята оставка веднъж завинаги.

„Оставка“ е и най-популярната дума тези дни, дали на улицата или в социалните мрежи. Във футболния свят я видяхме – след четиринадесет годишно управление на Борислав Михайлов в БФС, датиращо от 2005г., през 2019г. той подаде оставка след изригналия расистки скандал в мача на националния ни отбор срещу Англия. Тя беше изискана под натиска не на кого да е, а именно на Бойко Борисов. Сега пък народът иска оставката на министър-председателя.

Ето тук държавата може да се обърне към футбола за съвет – промени ли се нещо след така желаната оставка? Не. Нещата продължават да изглеждат по същия трагикомичен начин. Единствената надежда, която таи футболният фен, е обгърната в лица като Димитър Бербатов, Стилиян Петров и компания. Това са живи легенди от последната успешна българска генерация. Според специалисти такива нови лица биха внесли в управлението на футбола ни свежест и професионализъм. Само по този начин той би се прочистил от виновниците за не малкото скандали, на които стана жертва. Изисква се с една дума обновление. А защо тогава се смята, че в държавата всичко зло ще приключи с една оставка? Примерите са идентични. В единия случай обаче е замесена само една професионална сфера, а в другия – цял народ.

Обсебването на органи на реда, прокуратура, съд, та дори и частни предприятия от политически партии е налице въпреки демокрацията. От обсебването, за съжаление, не успява да избяга и футболът ни. Най-новият скандал, който гръмна около телевизионните права също потвърждава това. В декларация на ЦСКА – София клубът пряко посочва четворния конфликт на интереси. Той е свързан с името на Кирил Домусчиев, който е собственик на NOVA Broadcasting Group, излъчваща мачовете, както и на фирмата, закупила от БФС правата за излъчване на първенството, собственик е също на Лудогорец, а освен това е и член на Изпълкома на футболната централа. Ето това е обсебване в чистия му вид. В държавата пък се говори за липса на разделение на трите власти. Поглеждайки към футбола ни, има защо.

И докато деветте поредни титли на армейския отбор са натрупани по време на социалистическото управление в България, тези на Лудогорец са спечелени по време на демокрация. Поне на думи. Е, тоталитаризъм и партийно обсебване звучат в пълно съзвучие, но демокрация и обсебване са напълно взаимоизключващи се явления.

Та, има ли отбор на всички власти и демократично ли е управлението в страната? Съдейки по ситуацията във футбола, тоталитаризмът е налице.

Автор: Лилия Лозанова

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук