Тодор Колев е определян като един от най-талантливите български артисти, музиканти и изпълнители както на театралната сцена, така и в киното и на малкия екран. Любимец на публиката, големият  талант разсмиваше и разплакваше милиони хора с всяко свое изпълнение. Едва ли има човек, който не си спомня и до днес за него с усмивка. Малко тъжна, но искрена.

Тодор Колев се ражда на 26 август 1939 г. в град Шумен. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1965 г. 10 години по-късно се завръща в Академията този път като дългогодишен  преподавател. Взима научна степен и става доцент. Играе на театралните сцени в Смолен, Пловдив, Шумен. А в София се изявява на сцените на Сълза и смях. театър София и Театър 199, пред който има отливка от отпечатъците му.

Освен сцената, камерата също го обича.  Чрез киното и невероятните образи, които изиграва там, Тодор Колев става още по-голям любимец на публиката. Трудно се забравят ролите му в Опасен чар, Топло, Двойникът, Господин за един ден, Цар и генерал и много други прекрасни български ленти от близкото минало. Той участва в над 30 български игрални филма.  Става част от екипа и на няколко български сериала като Морска сол, Сутрешен блок, Приключенията на един Арлекин и други.

Освен с актьорските си дадености Тодор Колев се доказва и като страхотен певец и музикант. Неговата цигулка разсмива и разплаква множеството му верни почитатели. А песните му още се припяват от мнозина. Най-известните сред тях са: Фалшив герой, Черно море, Как ще ги стигнем американците, Песен за любимия град, Камион ме блъсна, Самотният човек, Жалба за младост и други. Неговите шлагери са издадени в няколко музикални албума.   

Българският артист успешно се справя и в ролята на телевизионен водещ в комедийно-развлекателното предаване Как ще ги стигнем…с Тодор Колев?, Вход свободен, Денсинг старс, и различни новогодишни и други програми.   

В началото на демокрацията в България Тодор Колев става народен представите в седмото Велико народно събрание, А в рамките на  една година (1992-1993) в съветник в българското посолство в Канада. През 1999 г. на бял свят се появява автобиографичната книга на големия артист, която е озаглавена Варненското софиянче от Шумен, с подзаглавие Житие и страдание на грешнаго Тодора.   

Наричаха Тодор Колев българския Чарли Чаплин.

През годините той е отличен с не една и две национални и международни награди за своите достижения на театралната сцена и в киното. Към края на пътя му – през 2011 г.,  Съюзът на българските артисти му присъжда награда Икар за цялостно творчество.

Интересно е как човек като Адама, както го наричаха, надарен с толкова много и големи таланти, остана истински човек. Скромен, ненатрапчив, човек, който извън сцената и окото на камерата не искаше и се притесняваше да говори за себе си. В същото време с плам в очите и сърцето Тодор Колев винаги говореше за България  и за българите. Голямата болка на актьора беше това, че… няма да ги стигнем. И тук не става дума просто за американците. Става дума за идеалите, ценностите, възвишените навици… За добротата и красотата. Защото той беше събрал цялата любов към България, българите, изкуството, културата и смеха в сърцето си. В огромното топло сърце, което притежаваше.  

С многобройните си таланти и опасния чар, който притежаваше, Тодор Колев бързо става всенароден любимец. Едва ли има човек, който би казал нещо лошо по негов адрес или който не би признал страхотната харизма, която притежаваше. И както е в живота, така и тук – енергията не се губи, тя просто се трансформира. За това говори фактът, че дъщерята на Адама – Албена Колева наследява неговия талант и също става актриса. Но нещата не спират до тук.  Неговата внучка – Теодора Кулева, която гледахме в ролята на д-р Войнова в Откраднат живот, също избира да тръгне по стъпките на своя дядо. Синът на Господин за един ден – Александър пък  унаследява музикалния му талант и става барабанист.

Десетилетия наред Тодор Колев е пример и вдъхновител за малки и големи. Актьорът Камен Донев разказва в статия за Площад Славейков:

„Тодор Колев ме караше всеки път, щом чуех отнякъде началото на негова песен, да скоча на крака и нещо да правя… И до ден-днешен това е моята проверка за истинско вдъхновение – трябва да скоча!!! Да изляза извън себе си, да се забравя…, да се разплача от радост, че преживявам нещо изключително рядко.“

Но всяко хубаво нещо, всеки хубав човек рано или късно си отива. Такива са превилата на играта в земния ни живот. Тодор Колев напуна този свят на 15 февруари 2013 г. след тежко боледуване от рак на белите дробове. Изпратен беше с много аплодисменти и сълзи в очите, защото той беше комикът, когото цяла България истински обичаше. Той остави дълбока следа в сърцата на милиони хора и в българското изкуство като цяло. Както самият Тодор Колев казваше:

„Ако си кажете „О, Господи, колко жалко, че свършва“, тогава сте направили нещо.“   

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук