Средният годишен доход на домакинствата, в които живеят най-заможните 10% от българите, е 29 602 лв. Всеки член на домакинствата на богатите разполага с 16 085 лв. на година, или само с 1340 лв. на месец. Сумата е близка до средната заплата за страната.

Средният годишен доход на домакинствата, в които живеят най-заможните 10% от българите, е 29 602 лв. Всеки член на домакинствата на богатите разполага с 16 085 лв. на година, или само с 1340 лв. на месец. Сумата е близка до средната заплата за страната.

Най-бедните 10% от българите за цялата 2019 г. пък имат среден доход от 1922 лв., което прави по 160 лв. на месец, показват данните на НСИ.

Оказва се, че човек може да се счита за част от най-заможните 10% от обществото, ако разполага с една средна заплата само за себе си. Но рядко човек харчи заплатата само за себе си. Причината за това е, че всички получени в семейството заплати, пенсии и други доходи се разделят между членовете на домакинството.

Така дори един човек да има висока заплата, ако в домакинството има безработен, деца или пенсионер, средният доход на човек от домакинството пада значително. Другата причина средните доходи на елита на обществото да не са много впечатляващи, е че НСИ дели населението на групи от по 10% според доходите им, каквато е световната практика. Така в групата на най-богатите 10% попадат около 700 хил. българи. Най-богатите от тях обаче имат малък дял, а останалите имат доста по-скромни доходи.

В семействата на 10-те процента най-заможни българи 72% от доходите са от заплати, 8,8% са от самостоятелна заетост, а само 9,4% са от пенсии. Оказва се, че повечето хората с високи доходи работят на заплата, а малка част от тях имат собствен бизнес и работят за себе си. При най-бедните 10% от населението картината е коренно различна – само 33,3% от доходите в семействата са от заплати, а основно перо в доходите с дял от 34,5% имат пенсиите. Добавките за деца дават още 6% от семейния бюджет на най-бедните, обезщетенията за безработица осигуряват 0,6% от доходите, а другите социални помощи – 3,3% от парите в семейството.

Най-богатите 10% от населението дават за храна 22,5% от разходите си, а само 10% от семейния бюджет отиват за наем и плащането на сметки за ток, вода, парно и телефон. При най-бедните за тези две най-важни пера от семейния бюджет отиват съответно 40,2% и 18% от всички разходи. В резултат богатите могат да си позволят да карат по-хубави коли като дават 10,4% от разходите си за транспорт (2664 лв. на семейство за година), а други 7,5% от парите им отиват за свободно време и образование.

Семействата на най-богатите дават средно по 1904 лв. на година за свободното си време и за образование, докато най-бедните – само по 147 лв., или 13 пъти по-малко. Бедните дават за транспорт 4,3% от парите си (307 лв. на година за семейство), а за развлечения и образование остават само 2% от и без това по-тънкия портфейл на семейството.

Най-заможните семейства дават за жилищно обзавеждане и поддържане на дома средно по 980 лв. на година, а най-бедните над три пъти по-малко – само 276 лв. При разходите за здраве разликата е близо четири пъти. Заможните семейства дават за здравето си 1641 лв. на година, а бедните само 436 лв.

Семействата на най-богатите 10% от население годишно спестяват средно по 3340 лв., докато най-бедните не могат да спестят почти нищо. Хората с най-високи доходи взимат и най-много заеми, с които правят ремонти, купуват имоти и коли.

Доходите са решаващи за това какво има за храна на масата. Най-богатите 10% от хората ядат по-малко хляб, но хапват повече месо, плодове и зеленчуци. Това обаче не значи, че се хранят по-здравословно, защото пият и пушат много повече от бедните си съграждани.

Най-заможните 10% от населението ядат средно по 69,7 кг. хляб на година, 67,9 кг. плодове и 87,3 кг. зеленчуци. А най-бедните 10% от населението за година изяждат средно по 89,8 кг. хляб, 29,1 кг. плодове и 52 кг. зеленчуци. За година заможните консумират средно по 39,5 кг. месо и 15,1 кг. месни продукти, а бедните – 26,4 кг. месо и само 10,4 кг. салами, луканки и наденици.

Заможните хапват 13,8 кг. сирене на година, при 8,7 кг. за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните консумират по 6,1 кг. кашкавал годишно, а най-бедните – над три пъти по-малко, или само 2,3 кг. Но прави впечатление, че с вдигането на доходите през годините разликата в храната на трапезата на бедните и богатите намалява.

Най-заможните 10% от населението пият и пушат най-много. За година те потребяват средно по 54,8 литра алкохол и 1276 цигари, а най-бедните – само 17,3 литра алкохол и 428 цигари. В резултат храната на най-заможните съдържа средно по 2482 калории на ден, което е с 33% повече от калорийното съдържание на прехраната на най-бедните (1869 калории на ден, 37,3% от които се набавят от хляб, тестени изделия и брашно).

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук