Адвокатът по наказателно право и защита на човешките права Силвия Петкова пред колегите от Dir.bg

  • Изискване за имунизационен паспорт без осигурени ваксини от държавата или ЕС е намеса в свободата на движение
  • Отрицателен PCR или антигенен тест са несигурни алтернативи, които могат да дадат фалшиви резултат
  • Задължителна ваксинация без алтернатива за хората с противопоказатели за имунизация е намеса в личния живот и препятствие за упражняване на законни права
  • Работодателят може да съобщи на служителите за присъствието на заразен с КОВИД-19, но не и да разкрива неговата самоличност

Ще въведе ли Европа общ имунизационен паспорт, с който гражданите на отделните членки да пътуват свободно между държавите? Това е един от въпросите, който остана без окончателно решение след обсъждането от лидерите на държавите-членки на първата за 2021 г. Среща на върха на ЕС. Тя се проведе с видеоконферентна връзка и в центъра й беше кампанията за ваксиниране на гражданите в Европейския съюз срещу COVID-19.

Временното решение на лидерите е силно ограничаване на несъществените пътувания, но затваряне на граници все още няма да има.

Идеята за единен паспорт, който да дава право на ваксинираните да се движат свободно в ЕС, беше лансирана от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, и подкрепена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Ден преди Срещата на върха високопоставен представител на европейските институции заяви, че засега целта на държавите-членки ще бъде взаимното признаване на изследванията за вируса.

Въпросът с удостоверенията на ваксинираните, по-известни като имунизационни паспорти, остава за по-късно. Сред аргументите за това изместване е, че засега не е сигурно дали имунизираните хора продължават да бъдат носители на вируса или не, и затова не може да се прецени как да бъдат използвани издаваните паспорти.

Dir.bg потърси юридическо мнение относно това, дали въвеждането на изискване за такъв документ при пътуване ще наруши правото на свободно движение на европейските граждани, както и какви действия може да предприеме човек, който иска да се ваксинира, за да пътува, но ЕС не може да му осигури ваксина в желания момент.

Разговаряме със Силвия Петкова, адвокат по наказателно право и защита на човешките права, член на Софийската адвокатска колегия:

– Законно ли е въвеждането на условие за свободно пътуване на европейските граждани и в кои случаи това би ограничило правото им на свободно движение?

– Тъй като коронавирусът е заразно заболяване, което в сериозна степен застрашава общественото здраве, поставянето на ограничения с цел запазване на здравето е законно и според правото на ЕС, и според българското право, и според нормите в Конвенцията за защита правата на човека. Но едно ограничение не може да бъде безусловно.

Относно случаите, в които това би ограничило права – това са случаите на хора, които имат временни или трайни противопоказания за поставяне на ваксина. Ако се въведе безусловно задължение за ваксинация, за да бъде свободно пътуването, и не се предвидят изключения за тези хора да имат алтернативен начин за достъп до пътувания, това би представлявало намеса в личния им живот и също препятствие за упражняване на правото на свободно придвижване в рамките на ЕС.

Като алтернативни мерки за хората, които не могат да се ваксинират по медицински причини, може да се предвиди представянето на отрицателен резултат от PCR или от антигенен тест. С уговорката, че тези тестове не са 100 процента сигурни и могат да дадат фалшиво отрицателни резултати.

– Има ли противоречие между изискването за имунизационен паспорт при пътуване и доброволния избор за ваксиниране срещу КОВИД-19?

– Не мисля, че има. Пътуването също е доброволен акт. А при такава сериозна заплаха за общественото здраве е нормално, когато човек иска да упражни личното си право на свободно движение, и за да се постигне опазване на здравето, да се въведе някакъв задължителен елемент. Въвеждането на общия паспорт за ваксиниране няма да направи ваксината задължителна. Но ако човек иска да влезе на територията на държава, която изисква такъв документ, ще трябва да се ваксинира. Трябва да се направят изключения за хората с медицински противопоказания.

– Ако в хода на масовата ваксинация един българин пожелае да пътува в държава, която изисква такъв паспорт, но нашата държава не може да му осигури ваксина в този момент, може ли да си търси правата?

– Ако държавата или в случая ЕС не осигури обективна възможност на гражданите да се ваксинират и така да изпълнят изискването за свободно пътуване, това би било сериозна намеса в свободата на движение. Човек може да иска да се ваксинира, за да пътува, но ако държавата и ЕС не могат да осигурят изпълнението на това си задължение, препятстването на правото на свободно движение ще бъде по тяхна вина. Хората ще могат да потърси отговорност.

– Законно ли би било въвеждането на изискване за такъв паспорт при постъпване на работа?

– Здравният статус на човек е вид лични данни по смисъла на европейския регламент за личните данни. Във връзка с пандемията от Комисията за защита на личните данни излязоха със становище, според което работодателят може да съобщи на своите работници за присъствието на човек, заразен с КОВИД-19, но не и да разкрива неговата самоличност. Евентуалното изискване за поставяне на ваксина при постъпване на работа трябва да се разгледа откъм правилата, че здравният статус представлява лични данни, и откъм преценката дали хората в колектива трябва да бъдат ваксинирани, при положение, че няма категорични медицински данни, дали имунизираният човек може да пренася вируса или не. Както и дали се придобива траен имунитет, както при противогрипната ваксина.  

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук