На 20 май 2008 г. до боклукчийска кофа в „Западен парк“ клошарката Виолета Георгиева намира мъжки труп с липсващи ръце, глава и гръдна кост

Един ученик мечтае да стане хирург. Рови в интернет, за да научи как се правят операции. В дома си има набор от медицински инструменти, с каквито не всички болници в България разполагат, както и специализирана литература за аутопсии. Това не тревожи родителите му, които признават, че е странен, но е психически здрав. До момента, в който идва полиция. Случаят е един от най-кошмарните, за него и до днес си спомнят криминалистите от София, пише „Труд„.

На 20 май 2008 г. до боклукчийска кофа в „Западен парк“ клошарката Виолета Георгиева намира мъжки труп с липсващи ръце, глава и гръдна кост.  Ден по-късно е установено, че той е на 19-годишния Атанас Атанасов от „Младост“.

Момчето е абитуриент, неговият клас след ден-два трябва да има бал.

Криминалисти веднага започват разпити на съучениците от 119-то училище в София. Един от тях дава противоречиви показания – това е Николай Арабаджиев – момчето, което мечтае да стане хирург.

Отначало твърди, че не знае къде е съученикът му, по-късно, притиснат от факта, че на един от чувалите е намерен негов отпечатък, признава: „Аз убих Наско“. После посочва и къде на Витоша е заровил липсващите от трупа части. 

Ники и Наско били приятели, седели на един чин. Атанас често си правел шеги, които съученикът му приемал болезнено и трупал омраза. Други момчета си спомнят например, че Атанас снимал клипче с телефона си как дърпа една пейка, а Ники пада.

Във фаталния ден – 19 май 2008 г., Николай поканил Атанас в дома на баба си в жк „Западен парк“ под предлог, че му е „уредил работа с едни хора“. За какво са си говорили двамата, никога няма да се разбере, но по първоначалните показания на убиеца, се скарали кой с кого дружи в училище.

По-късно на делото Николай променя показанията си, като твърди, че Ананас искал интимна близост с него и че и друг път ставал жертва на сексуални мераци в училището.

Родителите на Наско и съучениците  обаче са категорични, че момчето не е било хомосексуалист, имало е приятелка и се отвращавало от „педали“. Специалистите, на които съдът по-късно е възложил експертиза, също потвърдили, че Атанас не е хомосексуалист. Сексологът Илия Врабчев твърди, че убитото момчето е имало влечение към полово зрели жени.

Атанас бил едър и як, убиецът знаел, че ще му е трудно да се справи с него, затова го издебнал в гръб и го ударил бързо два пъти с гира по главата. Наско е бил още жив, когато Николай започнал да го ръга с нож – 14 пъти, докато го умъртви. После застлал пода на стаята с найлони и се заел да разчленява трупа.

По думите на Николай, това му е отнело 5 часа, след което опаковал частите от тялото в найлонови торби и ги поставил в хладилника до следващия ден. Съдебни медици останали учудени с каква хирургическа точност 19-годишният младеж е разчленил тялото. Изморен от усилията, убиецът си легнал и спал цели 10 часа.

След това изчистил стаята, изнесъл и изхвърлил част от чувалите до бл. 82 в жк „Западен парк“, останалите закопал на Витоша. Той бил абсолютно уверен, че ако не бъдат намерени ръцете и главата, никой няма да успее да разпознае на кого е трупът. Махнал и найлона, за да се разложат останките по-бързо. На другия ден учениците трябвало да получат дипломите си, предстоял и абитуриентският бал, но се оказало, че Атанас е изчезнал безследно и майка му го обявила за издирване.

Звъннала на всичките му приятели, но единствен Николай изразил готовност да помага в търсенето на съученика си. Когато видели в новините по телевизията за страшната находка, на родителите му дори и през ум не им минало, че разчлененото тяло може да е на детето им. Докато не получили най-жестоката вест от полицията.

Николай Арабаджиев е обвинен по чл. 116 от Наказателния кодекс за убийство по особено жесток и мъчителен за жертвата начин. На 20 март 2009 г. пред състав на Софийски градски съд той признава всички факти в обвинителния акт. Показания дават негови приятели и съученици.

Роберт Шумев разказва, че подсъдимият му се бил похвалил, че е правил дисекция на заек, който впоследствие бил изяден, а скалпелите купувал заедно с майка си. Той познавал Николай и Атанас от няколко години и бил част от неразделната им компания. Шумев разказва, че Наско винаги подкрепял своя убиец. Арабаджиев никога не се е оплаквал някой да го унижава. 

На 2 декември 2009 г. Софийски градски съд признава Николай за виновен и го осъжда на най-тежкото наказание – доживотен затвор и 1 млн. лв. кръвнина за близките на жертвата.

Половин година по-късно Софийският апелативен съд заменя присъдата с 20 години при първоначален строг режим. Кръвнината за близките на убития също е снижена на 200 000 лв. Мотивът на съда е, че убийството не е предумишлено, а е станало в условията на т.нар. внезапен умисъл. Арабаджиев не бил планирал нападението, а то е станало в състояние на силен афект.

Близките на жертвата обаче са убедени, че смъртта на Наско е била внимателно планирана. Те остават потресени от намалената присъда и не могат да се примирят, че убиецът ще излезе от затвора. 

Окончателното решение по делото взима Върховният касационен съд на 3 юни 2011 г., потвърждавайки изцяло присъдата на Арабаджиев, дадена му от апелативните съдии.

Извършителят на едно от най-жестоките убийства у нас е вече 13 години зад решетките, а това означава, че много скоро може да поиска да бъде пуснат предсрочно и ще бъде отново на свобода.

Николай станал мълчалив и затворен

Завиждал на приятеля си, че го харесват момичетата

Жертвата Атанас Атанасов винаги защитавал Николай, но си правел невинни шеги с него. 

И Николай, и Наско обичали да свирят на китара и това ги сближило, въпреки че били с много различни характери.

Атанас бил душата на компанията – с чувство за хумор, винаги засмян и момичетата много го харесвали. Николай бил затворен и мълчалив и завиждал на успехите на съученика си сред нежния пол.

Според психолози именно това е трупало гняв у тийнейджъра, който през последната година в училище станал изключително затворен. Николай започнал да избягва разговори, както със съучениците си, така и с родителите си.

Те забелязали промяната, но на никого му хрумнало да се обърне към специалист. Психолози смятат, че Николай бил особено притеснен, че само след дни всяко от момчетата от компанията ще поеме по своя път след абитуриентския бал и той ще остане съвсем сам.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук