Оказа се, че Наско Сираков съвсем няма да е последният собственик на Левски от този тип. Анонсираните от него промени на практика са продължаване на модела Бащица. Само че този път става въпрос за непознат за широката маса футболни запалянковци нов собственик. Какъвто бе и Майкъл Чорни, преди да придобие първия мобилен оператор в България и после Левски. И какъвто бе неговият адвокат Тодор Батков. Кой щеше да знае за тях, ако не се бяха обвързали с един от най-популярните футболни клубове?! Така ще стане постепенно и с въпросния англичанин с бизнес в САЩ, който ще вземе акциите от Наско Сираков.

Сега тече някаква бясна надпревара, своеобразно замерване със спекулации и интриги относно това кой ще е човекът, заел се със сложната задача да направи Левски европейски клуб. Започва се с кого с големи букви, минава се през последните собственици, единият от които се върна от Дубай, и се включват двама посредници Спас Русев и Благой Георгиев. А дали пък не е някой от типа на Прамод Митал, чиято фамилия наистина притежаваше много активи и финансови средства? А дали пък не е някой от досега отблъскваните потенциални инвеститори и спонсори?

Два дни феновете се чудят защо Наско Сираков не отвори вратата, а само я открехна. И това е една от причините всички да се възмутят, че в последните месеци пълна прозрачност нямаше, а комуникация между ръководство и публика почти липсваше. Стигна се дори дотам единият акционер да поиска свикване на Общо събрание, защото иначе няма как Сираков да бъде склонен да отговаря на въпроси. И това защото Сираков преди Великден каза, че ще направи допитване сред сините фенове дали биха приели този партньор, без изобщо да се спомене, че иде реч за промяна в собствеността. Колебанията на левскарската общественост са основателни, защото възникват въпроси относно това дали новият собственик е добре проучен, надежден ли е и дали е запознат с особеностите на българския пазар и като икономика, и конкретно като спорт.

Минутите, в които Наско Сираков съобщи новината разтреперан, просълзен и с амплитуда в дикцията, са красноречиви. Синята легенда сам си знае през колко кръгове на ада е минал, за да се стигне до момента на сцената на Могилката. Но друго можем да извадим оттам: Новият собственик е несистемен играч. Като в онази реклама с участието на Димитър Бербатов с репликата – господинът е от Лондон. Липсата на обвързаност с политически структури и прилежащите им добре познати икономически субекти обаче е голямата новина, защото до този момент всички сини собственици малко или много не отговаряха на това.

Е добре де, наистина, не е ли възможно и в България някой да опита да направи бизнес с футбола?! Не един и два клуба в Европа, а и по света, се управляват, а оттам и менажират от подобни фондове и големи компании. У нас Пирин Благоевград е подобен пример, макар и в по-малки мащаби. Не един и два заспали източни, а и не само източни колоси, са обект на интерес от подобни фондове. Вижте с Ливърпул какво стана около Суперлигата, такъв фонд предложи 3 милиарда паунда за акциите на клуба, но настоящите босове отхвърлиха офертата. Е, защо пък някой да не реши да инвестира 100-ина милиона евро в една от сериозните търговски марки в България?!

При новата политическа обстановка у нас и очакваното постепенно нормализиране на инвестиционния климат е нормално да се покажат компании и структури, които по един или друг начин са били отказвани да правят бизнес в България. Не са малко фондовете, които с цел чиста спекула купуват закъсали или направо изпаднали в безтегловност марки, какъвто е случаят с Левски, и след оздравяване продават.

В потвърждение на горните редове припомняме извадки от някои публични прояви на Наско Сираков. На паметника на Васил Левски той се чудеше как да благодари на тогавашния премиер, че е задвижил процедурата с документите за стадион „Георги Аспарухов“. А онзи ден той размаха пръст на политиците, които се опитат да пречат, или пък откажат да съдействат за плановете на новия инвеститор да събори всичко и да построи нова арена. Словосъчетанието „синият гняв“ обаче подсказва, че на практика няма как да се действа изцяло по законите и правилата. Ясно е, че около „Герена“ е голяма каша – дългове за сектор А, после концесии, общински терени, наеми… Как точно Наско Сираков ще строи хиляда или да речем десет хиляди запалянковци пред общини и институции, пред органите за строителен контрол и други от този род? И как те ще реагират? Нима заради името Левски, заради Наско Сираков, заради новия едър собственик всички набързо ще ударят печатите и до две години всичко там ще е лъскаво и футуристично? Темата е дълга и напоителна, оттук насетне ще бъде интересно в посока новия собственик, докато той, или негови представители, не се изпънат костюмирани да се официализират. След като вече имаме конкретни имена, ще направим скенер на всичко, свързано с него, и после слизаме надолу.

Като бял ден е ясно, че новият собственик е бил последният влак за Наско Сираков. Дори нещо повече, той бе, и все още е, пътник в последния вагон, дори извън последното купе, стъпил на стълбите и висящ на дръжката на вратата, а влакът минава на сантиметри от езеро с крокодили.

Чувалите с пари не са никаква гаранция, че Левски може да бъде преобразен и като клуб, и като отбор. Милионите могат да обърнат посоката, но не могат да произведат качествена спортна продукция. Това, че към момента синият клуб с повече изхарчени пари няма по-добър отбор от Царско село, е достатъчен пример. И за да се промени това, следвайки логиката, Сираков няма друг полезен ход, освен да потърси Станимир Стоилов. И Наско постепенно да се отдръпне от съблекалнята, където са наложителни огромни промени.

На фона на задаващите се добри финансови новини става ясно, че на „Герена“ много трудно ще бъде изкоренено живуркането и чувството за принадлежност, комбинирано едва ли не със заслуга за доживотна заплата. Ето, онзи ден на „Тича“ Николай Михайлов сподели откровено, че победата над Черно море вероятно е бил последният му мач с екипа на сините с уточнението, че при това ръководство на клуба няма как да остане. Това ни навежда на мисълта, че вратарят би приел предложение от друго ръководство на клуба. Валери Божинов, и той не иска да спира, но при нов Левски, със сериозен треньор, са необходими нови порядки, с нови футболисти, с ново мислене.

Желю Станков/ „Тема спорт“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук