Добре де, наистина ли голяма част от левскарите допускат, че Наско Сираков ще им представи някой несъстоятелник или продавач на илюзии?! Както всички обясниха – това са 6 месеца, достатъчно време да се проучат и кътните зъби на Джоузеф Диксън. Не просто дали е измамник, лъжец, бутафорна фигура или както искате в този ред на мисли, а как, откъде, защо и колко пари може да инвестира. Но въпросът всъщност е: Кой е продавачът на сините илюзии? Баничарят или консуматорът на баницата?

Но ако голяма част от левскарите смятат това, значи този клуб морално е отишъл по дяволите, защото същите тези левскари като крайна спасителна сламка делегираха цялото си доверие към Наско Сираков, който миналата година бе най-най-последната надежда за оцеляване. Е, оказа се, че самият той също има най-най-последна надежда и тя се нарича Джо Диксън. А самият англичанин с нищо не е виновен, че Наско Сираков, респективно левскарите като общност, са опрели до неговите финансови услуги.

Настоящият собственик вече си е дал сметка какво (не) направи за една година, за да бъде сринато това доверие, за да влязат всички в драматичен режим и накрая да се появи младият г-н Диксън.

Да, той не се вписва в образа на инвеститор в българския футбол. Може би на масата онзи ден трябваше да е човек с кожено яке, тениска „Филип Плейн“ и дънки DSQ2. Това, че Диксън се яви с часовник са 125 хиляди паунда и бе докаран с Ферари, а не с някоя бронирана лимузина, е извън реда на нещата. Та той дори движи без охрана?!

Тук не се приема цивилизованото говорене и бавното случване и затова Диксън е съмнителен. Нещата трябва да са – хряс-тряс и юруш на маслините. Никой тук не го интересува, че тези, които купиха Ман Сити, също провлачиха сделката. Да, тук мащабите са миниатюрни, но принципът е подобен. Но Левски като клуб и общност дали има мегдан да избира и да претендира как точно да бъде поднесена информацията.

Може би Диксън трябваше да свали нивото на говорене и да каже – абе едни руснаци перат пари през Щатите, ама това да си остане в тази зала, а аз трябва да не се изложа като кифладжия и за 2-3 години да бърна обратно колкото се може по-голям процент. Като за това време ще видим тук какво да направим – стадион, хотелче, шопинг център, това-онова.

Дори при такъв стил на изказа някой щеше да каже – наоколо има базар „Поли“ и не е нужен мол. Няма угодия българинът, това е ясно.

„От Левски знаят, че съм сериозен и имам средствата. Обсъждал съм въпроса в правителствени организации и всякакви институции.“ Тези две изречения не са ли достатъчни, за да липсва какъвто и да е хейт и нотки на съмнение? Явно не.

Обаче в задачата се пита – на кое правителство са организациите, които обърнаха внимание на Диксън. Защото преди беше едно, но сега нещата са различни. Англичанинът ни остави сами да си търсим отговорите и замина не да търси пари, а да придвижи насам вече намерените пари. Нещата са ясни, или ще има пари, или няма да има изобщо. И пред Левски засега се очертават три пътя.

Първият – всичко става светкавично. Станимир Стоилов започва „на зелено“ и до Нова година ситуацията заприличва на цветя и рози. После лека-полека се прави отбор в движение, въпреки че Мъри не обича такива половинчати неща.

Вторият – нещата се проточват, но с отворен положителен финал. Българинът иска око да види и ръка да пипне парите. Сглобява се кретащ отбор от ентусиасти, които за чест и слава ще носят синята фланелка и Левски ще живурка пак първо между изпадащите, а след това леко нагоре към група 7-10 място.

И третият – по някое време да се очертае отворен отрицателен финал и тогава крайни фенове да обявят, че на Наско Сираков ще му отеснее България, и революционно да превземат клуба и всичко да тръгне от нулата, с друго име, на чисто, с борба за идентичност и наследственост на история и успехи. Звучи познато, нали?

Желю Станков/ „Тема спорт“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук