Едва ли има човек на тази земя, който да се интересува от футбол по-малко от мен и по-специално от европейското първенство, а еуфорията около него ми е направо необяснима, но когато става дума за най-искрен жест на човещина и истинско спортсменско отношение, няма как да остана безразлична. Признавам – не бях свидетел на снощния мач между Дания и Финландия (Бога ми, дано да не бъркам отборите), само че шумът около случилото се на терена, ме подтикна да направя нещо, което никога дори не бих си помислила да сторя, а именно да видя с очите си двубоя и по-специално онези минути, които накараха света да замълчи и да се помоли. Мигът, в който именит футболист, съпруг, баща и на първо място човек, за малко не загуби живота си. Пред погледа на милиони зрители на стадиона и пред малките екрани, пред погледа на съотбоениците си и пред погледа на съпругата му, която бе там, за да го подкрепи в поредната битка за победа.

Кристиан Ериксен е само на 29 години, но вече е изградил кариера, създал е семейство, спортист достоен за уважение. И всичко това беше на път да се срине пред очите ни…

Месеци подготовка, прекарани в надежда, мечти, безмилостни тренировки и невероятен хъс за победа – така си представям, че изглежда животът на всеки един от футболистите, които се изправят на терена, за да извоюват славата и гордостта на всяка една от страните. И несъмнено да бъдеш спортист и да се състезаваш в името на цял отбор и на цяла страна изгражда непоклатим характер. И снощи всички ние бяхме свидетели на най-яркия пример за това. Какво точно се е случило с Ериксен и защо просто в един миг той падна на терена в пълно безсъзнание не е известно. Но това, на което станахме свидетели в следващите минути, ме накара да настръхна. 

Мигновената реакция на капитана на отбора, сълзите в очите на футболистите, ужасяващата тишина, съпругата на Ериксен, която за секунди стигна до терена, само и само за да бъде негова опора, когато вече битката му не беше за купата, а за собствения му живот…

Разбирате ли колко е преходно всичко? И какво значение има дали си новият Пеле и всички купи и медали, които си получил, ако не си истински спортист в чистия смисъл на думата? Ако не си капитанът на отбора на Дания, който за секунди извика медицинския екип, нареди на целия отбор да обгради Ериксен, за да го предпази от обективите на камерите и светлините на прожекторите, който имаше куража да отиде при съпругата на футболиста и да я прегърне, да я накара да повярва, че всичко ще бъде наред. И че нейният любим и баща на децата ѝ ще диша отново.

В момента Кристиан Ериксен е в болница в Копенхаген и състоянието му е стабилизирано, а след известно прекъсване отборът на Дания взе решението да завърши мача срещу Финландия. Въпреки емоцията и сълзите в очите. Има ли значение как е приключил този мач след толкова изтощителен развой на събитията? За мен – този отбор е победител и този път не говорим за футбол, а за спортсменство, мъжка сила, състрадание и смелост. 

Нищо на този свят няма смисъл, ако не сме човеци и не сме готови да подадем ръка на този, който е изпаднал в беда. Мили хора, не е важно децата ви да са шампиони, направете ги човеци!

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук