/levski.bg
/levski.bg

В мача срещу Берое синята част на България трябваше да види дали наистина треньорският въпрос в Левски е от такова съществено значение, което, от друга страна, произвежда и въпрос дали Наско Сираков е неглижирал този компонент. Е, разбра се, че има защо от година насам тази тема непрекъснато да е на преден план в дискусиите между запалянковците на Левски и по кафенета, ресторанти и плажове, и по така наречените онлайн платформи и социални мрежи.

Мачът с Берое започна по обичайния за последните месеци начин за сините. Още в 20-ата секунда гостите стигнаха до опасен удар по посока вратата на Николай Михайлов. И както се казва, ако това беше гол, вероятно нищо нямаше да е същото, защото не се знаеше как публиката ще реагира на това. Да припомним, че на последния домакински мач с Царско село именно публиката обърна мача след инкасирания гол. Освиркванията в края на полувремето тогава бяха знак, че така повече не може. Но не за тях, а за собственика. Който трябваше вече дори и против своята воля да потърси промяна на треньорския пост.

За добро или лошо Живко Миланов сравнително рано избяга от носител на очертаващия се прякор Малкия Гошо Тодоров, а отговорност за двубоя с Берое пое Тодор Симов. И тези, които смятат, че това не си е оказало влияние и в психологически, и в спортно-технически аспект, да знаят, че бъркат. Сините бяха с някак пo-отпуснати физиономии, някак по-ведри, а това в 20-ата секунда се дължи на факта, че единият централен защитник е на два петъка служба, а другият – на два дни. Обяснимо е, че оттук нататък Шелис и Зайков ще трябва да свикват както един с друг, така и с вратаря зад тях, така и с крайните защитници встрани от тях, а също и с двойката вътрешни полузащитници пред тях.

Най-новият северномакедонски елемент в центъра на отбраната получи специални аплодисменти при първото си изнасяне на топката. Зайков видимо не е играл отдавна, но още по-видимо е школуван централен защитник, който има самочувствие, а в Левски такива футболисти напоследък са дефицит. А тенденцията е, че този е поредният, който ще си връща формата с принципа – аз да помогна на клуба и клубът да помогне на мен. Но ясно е, до този момент клубът от „Герена“ не спазваше правила в процеса, наречен селекция.

Футболната промяна може да бъде обяснена с няколко секунди. След като бяха изминали 17 минути от началото на мача, топката премина по земя цялото разстояние по левия фланг на атаката на сините, Георги Миланов бе главният пробиващ, той комбинира с Цонев, после навътре към Бари, той излъга защитник и стреля, но вратарят на Берое спаси. Цък, цък, цък, цък и удар. Това е. Не е толкова сложна тази игра. Но забележете – Миланов пробива отляво, а накрая отвътре стреля Бари. Ще питате – ама какво търси Миланов на фланга, а Бари защо е централен нападател, след като Живко Миланов го изкара на фланга. Ами отговорът може да ви го каже старши треньорът на сините в този мач Тодор Симов.

За разлика от Царско село, с Берое сините си спечелиха мача с по-малко мускули и „юруш на маслините“ и повече футбол, в което се включват и някои размествания и някои указания от треньора. В края да припомним, че на Гошо Тодоров не му се искаше пак да е треньор. Славиша Стоянович също май дойде, защото по друга линия не може да откаже на Сираков, след това пък с коронавируса той се срина, а и Живко Миланов също не искаше. Всички те изтъкваха непрекъснато, че са там, защото никой друг не смее в такъв момент да се захване и за да помогнат на собственика.

Е, крайно време беше на треньорската скамейка да е човек, който иска да е там, бистра му е главата, а и видимо разбира от футбол. И синята част на България видя, че наистина е от съществено значение Левски да има треньор и Сираков дълго време е пренебрегвал това условие, за да тръгне отборът, а от там и клубът нагоре.

Желю Станков/ „Тема спорт“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук