Очите гледат, ушите слушат, гласовете тихи, телата неподвижни.“ С такава инструкция 6-годишно дете започвало Zoom обучение в месеците на затворени училища, само че ръцете му през това време продължавали да правят разни неща. С блокчета от Lego, драскане с пастели, оформяне на нещо с пластилин…

За някои това е разсейване от задачата. Само че изследвания показват, че точно това в действителност възбужда ума и позволява на детето да се съсредоточи върху необходимата задача. Това разказва Кейти Тейлър, преподавател по педагогика в Университета на Вашингтон, за изданието Тhe conversation. Тя има две деца, изследва технологичното обучение и има аргументи, защо сегашните форми на дистанционна работа са неефективни за учене, преподаване и производителност.

„Това е така, защото седенето пред компютърен екран подчинява или напълно откъсва хората от много от способностите на тялото им за „създаване на смисъл“. За да учим най -ефективно, нашите умове зависят от движението на телата ни, работят с различни инструменти, намират се на динамични места и са заобиколени от потенциални помощници“, обяснява тя.

Изследванията на ролята на тялото в процеса на мислене показват:

Тялото първо трябва да взаимодейства със света, за да активира и отвори ума за учене.


Затова учениците, работещи с различни инструменти и материали по време на учебна дейност, са по -способни да схванат абстрактни понятия като гравитационно ускорение или дроби, продължава Тейлър.

Да помолите учениците да седят неподвижно, докато работят, натоварва ума, защото изисква от тях да се концентрират върху успокояването на телата си, приковани към бюрото или цифровия екран.Вътрешните мисли на хората са продължение на света около тях, а преживяното – да кажем, нужната практика за безопасно пресичане на улицата – създава смисъл или идеи. Жестовете също са съществено използване на тялото за мислене и учене – движенията на ръцете, завъртанията на главата и вдигането на рамене… Всичко това добавя нюанс и акцент към думите, изречени на слушателите, жестовете помагат на ораторите да оформят мисли в думи, преди да ги произнасят.


Изследвания показват, че за много изучаващи математика техните жестове показват, че разбират стратегиите, преди да могат да формулират конкретните решения чрез реч. По този начин преподавателите, обучени да търсят и разбират жеста, могат да видят самия процес в конкретен ученик и как напредва разбирането на концепциите още преди да успее да предаде това разбиране в реч или писмен тест.

Но това е в ярък контраст с една година, прекарана в гледане само на лицата на съученици и учители.

Защо децата учат по-добре, ако ги оставят да шават

Тейлър дава и няколко съвета:

– направете движението нещо нормално в час, а не само в междучасията

– започнете часа със занимания като събиране на материала, тетрадки, четки или боички, като комбинирате този процес с предаване на нещо ново

– окуражете децата да правят жестове, ако е пред камера – нека отстъпят от нея, за да ги виждате целите, а не само лицата им

– пробвайте да преподавате едно и също, но в различен контекст от практически занимания, каращи телата на учениците да правят нещо ново.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук