/levski.bg
/levski.bg

Левски се оказа от губещата страна след дербито с ЦСКА. „Сините“ допуснаха обрат и след доста слабо второ полувреме инкасираха заслужено поражение.

След него опонентите им в „червено“ имаха поводи за празненства и оптимизъм. Нормално, с оглед на това, че успехите над вечния им съперник винаги са осмисляли техния сезон. Победителите обаче никой не ги съди. Днес обръщаме внимание на победените.

След неделния следобед за Левски остана единствено да наведе глава. Но временно, защото искат ли подобрение на „Герена“, трябва да се хванат за здрава работа. Завръщането на Станимир Стоилов имаше витален ефект. Обединението и огромният импулс са видими, някои проблеми от спортно-техническо естество обаче със сигурност притесняват всички в редиците на столичани.

А колкото по-бързо бъдат преодолени, толкова по-силен Левски ще виждаме до края на сезона.

Първата притеснителна идва от слабата физическа подготовка на първия тим. Изтъркано е да говорим за липсата на адекватни тренировки през лятото. Общо взето новият сезон хвана „сините“ по бели гащи в този аспект и кондиционният специалист Михайло Шекеровски ще трябва да направи чудеса, за да могат Жоро Миланов и компания да са готови за сражение през всичките 90 минути. Смея да твърдя, че липсата на сила в краката, донякъде обрече левскарите срещу ЦСКА, особено през неползотворното за тях второ полувреме. Статистиката също е красноречива. Защитата на Левски най-често се пропуква в средата на второто полувреме – между 61-ата и 75-ата минута. В този период отбраната е допуснала цели 6 попадения от общо инкасираните 15 – това са цели 40 процента.

Следващият проблем за решаване се казва Иван Горанов. Престоят в Белгия, най-вече контузията му и липсата на игрова практика, са оказали негативно влияние във футболното му развитие. Към този момент бившият капитан е направил крачка или две назад, което е неприятна новина за всички в клуба, разчитащи именно той да стабилизира отбранителния вал. Горанов вече е доказал, че има качества, но сега му липсва увереност и необходимата острота по целия фланг. Лошото е, че Иван няма и сериозна алтернатива на резервната скамейка, което също поражда притеснения. От другата страна също няма много поводи за оптимизъм. Драган Михайлович, който беше чакан цяло лято, може би бе най-слабият срещу ЦСКА. Губеше индивидуалните битки с Вилдсхут и Баи, а след негови грешки можеха да паднат и още попадения в мрежата на Михайлов.

Христос Шелис не прави добри инвестиции, за да осигури дълготрайно мястото си сред титулярите. Вината му за втория гол на ЦСКА пък е учебникарски пример за това какво не трябва да прави един централен защитник. Тромав и неориентиран, кипърският младежки национал скоро трябва да бъде заменен, а вместо него да видим Хосе Кордоба. Панамецът разполага с далеч по-добри физически качества, които донякъде компенсират по-слабата му дисциплина в тактически план. Далеч по-обещаващ изглежда и евентуалният му тандем в сърцето на отбраната с Гьоко Зайков.

Време е да бъдем малко по-взискателни и към Здравко Димитров. Преди няколко дни, легендарният наставник – Георги Василев описа най-добре играта на крилото – „дим без огън“. Атакуващият футболист притежава скорост, добра техника, но дотам. Стигне ли до наказателното поле той рязко губи увереност и визия за продължение на ситуацията. Срещу ЦСКА на няколко пъти имаше шанс да влезе опасно от фланга, но нито преодоляваше Турицов, нито отправяше удар, или поне някое центриране. В Левски определено трябва да запалят огъня у него, защото определено е играч с качества, който обаче се нуждае от сериозна школовка, макар и да е на 23 години… Да бъдем честни, 55 мача и 2 гола в официални мачове, не са никак позитивна статистика за атакуващ футболист на „сините“.

И като заговорихме за крещяща липса на попадения, стигаме и до Билал Бари. Не знаем дали мароканецът чете спортните издания у нас, но вече има всевъзможни статистики и сравнения за неговото неумение пред гола. Юношата на Ланс се движи изключително много по терена, но няма никакъв ефект. А пропускът му на празна врата срещу Марек само демонстрира липсата на каквато и да е увереност у него. Бари има качества, а те се оценяват от футболните специалисти. Оферти към него е имало от Гърция и Турция през лятото. Азрудин Валентич също го е искал в Ботев (Пд). Мъри Стоилов също е доволен от представянето му… Явно Билал е енигма, която ние страничните наблюдатели не можем да разберем. Левски обаче страда от липсата на головете му. И този проблем трябва да бъде решен. Дано Бари осъзнава и безрезервната подкрепа, която получава от треньорски щаб, съотборници и фенове.

И така, Левски има своите проблеми за решаване. Колкото и парадоксално да звучи, радостното е, че те най-сетне са единствено от спортно-техническо естество. На „Герена“ достигнаха до момента, в който да се говори по чисто футболни тематики. Безпаричието е на заден план. А повод за оптимизъм има. Мач след мач Станимир Стоилов отстранява неточностите. Ще видим дали скоро „сините“ ще поемат и мечтания от тях път напред и нагоре.

Автор: Ивайло Димитров / Топспорт

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук