/levski.bg
/levski.bg

Българският полузащитник Симеон Славчев бе гост в DIEMA SPORT и говори по няколко важни теми в играта. Славчев анализира националния отбор на България, както и причините за представянето на „трикольорите“ последно време с оглед опита си зад граница. Славчев не подмина и темата за вече бившия си клуб Левски, към който е опростил сума, на която много от българите „биха се зарадвали“. Все пак той отказа да назове цифрата и спомена, че ако това ще излезе, то трябва да е от клуба от Сухата река.

Накрая Славчев призна, че има конкретни оферти за следваща стъпка в кариерата му, а две от тях са от чужбина, но призна, че отдавна не е част от професионалния футбол и навярно ще продължи в efbet Лига.

„Вижда се, че разликата е доста голяма и това е натрупано през годините, то ще има работа за клубовете и школите им. Не е правилна тя. Не може след всеки мач да се говори за класа, физическа подготовка, липса на желание, агресия. Не можем да отговорим на динамиката. Това е натрупвано през годините и изоставаме най-вече във физическата подготовка. Виждал съм как се работи в чужбина за кондиционната тренировка. Ние имаме качества, но това е нещо, което ни липсва. За мен най-добре е да излезеш, да се надиграеш с един противник физически. Не ти коства нещо кой знае какво. Постига се, но ние като че ли не го правим и разчитаме на класа, която после разбираме, че я нямаме”, акцентира Славчев.

„Не мисля, че трябва да се посочи един виновник. Мисля, че опира до манталитет, защото съм видял в чужбина как футболисти с много по-малки от нас качества какво внимание и време отделят на тренировките. Друг е въпросът колко на треньорите им се работи, какви концепции имат за отбора, дали се следват, дали нещо друго има там… кой да играе и кой не”, продължи халфът темата за българския футбол.

„Когато бях в Литекс, така се работи в една школа. Има концепция и се следва. Никога не се е разчитало на количеството, а качеството. Тренирали сме 13-14 човека. Ние сме 93-и набор и бяхме дори 12 човека. После идват при нас 94-и набор и така младите тренират с по-големите. На всеки един се дава шанс. Треньорите знаят какво се изисква. Физически бяхме подготвени. Приятели са ме питали какво правим. Тогава Светльо Тодоров беше в първия отбор на Литекс и всеки го гледаше. Човекът правеше упражнения, които тепърва виждам тук-там сега в някои отбори да ги правят. За мен проблемът е кондиционната подготовка, на която ние не разчитаме толкова”.

„Виждал съм, че оставят треньорите по-дълго време. Той добива самочувствие и има респект от играчите. Тук в България е лесно да се обърнем срещу тях. Давам пример с Акрапович в Локо Пловдив – там колеше и бесеше. Искаш или не, трябва да му спазваш указанията. Хората се изненадаха, но имаше успех. Другият пример, който мога да дам, бе, когато бях в Карабах. Там треньорът е 10-а година. Първите две години нищо, но сега всяка година играят в Европа. Треньорът ходи на обучение в английските клубове. Това важи и за футболистите. Да разтрогнеш с българин е много по-лесно, отколкото с чужденец. Като цяло в родината си, не сме пазени и уважавани. Това е факт. Аз си оставам левскар, но има горчилка в мен. Искаше ми се още, тъй като нищо не дадох на Левски. Уважавам мнението на Стоилов – за мен той е изключителен треньор. Говорих с него, стиснахме си ръцете. Каза ми, че такива са вижданията му, иска да разчита на млади. Реално ми каза, че ми е бил фен и смея да му повярвам, защото преди е имало запитване и оферта за мен, когато той беше треньор в Астана. Аз тогава бях в Спортинг и не се получиха нещата. Прекалено много съм се контузвал, което е така. Станах нарицателно за контузии, което е ужас за мен. Това беше заради голямото желание да играя за Левски. Независимо дали съм готов, винаги съм искал по-бързо да съм на линия. Ходих на лечение в Сърбия само и само да съм готов. Никой не спечели от това”, каза още той.

„Най-вече съм разочарован, че не вдигнах купа с Левски. С Боримиров се познаваме от много време. Всички знаят, че не са клишета, не съм го казал да се заиграя с феновете тогава. Ще продължа да бъда левскар, независимо от това, което се е случило. С Боримиров се разбрахме мъжки, не беше нужно нищо допълнително. Не искам да парадирам какво съм направил. Ако клубът е решил да го каже, да го направи. Не трябва аз да го изричам това. Ако питаме много от българите, сумата е доста голяма”.

„Тази заплата след промените, които се случиха в клуба, не съм я искал и не съм я изисквал под някаква форма. Винаги съм се съгласявал на това, което клубът може да даде в този момент. В първата среща с новите шефове казах, че каквото и да ми предложат, това ще приема. С течение на времето нещата не се развиха добре нещата за мен. Това вече е затворена страница за мен, запазвам симпатиите си и това, че съм фен на Левски. Искам когато отида на стадиона със сина ми да се наслаждавам на мачовете. Не искам да се карам и да има омраза. Аз ходих на доста мачове, но не толкова открито. Не можах да покажа и 20% от потенциала си за тези две години. Предпочитам действията, а не думите и заканите. Нека видим какво е подготвила съдбата. Когато ме попита какво съм дал на Левски, но голът ми срещу ЦСКА след асистенцията на Стаси. Това е момент, който си заслужаваше”, продължи той.

„Беше доста кофти, защото атмосферата в съблекалнята при промените беше тотално различна. Много си тръгваха, много се връщаха. Много съдиха и бе тежък период. Аз въпреки това мисля, че само аз и Ники Михайлов, освен юношите, които за тях трябва да е чест, останахме въпреки всичко в клуба. Не се даде нужното „евала” към нас. Говорихме много, когато нямаше никакви пари. Имаше едни хора, които тихо си тръгнаха. Когато стъпих на „Герена” и видях как се работи, според мен много скоро време това щеше да е възможно и да станем шампиони при старите собственици. Той е дал време, в което да се работи и целта титла е била в рамките на две години. Не веднага, но след две години. Тогава се работеше и знам какви футболисти бяха набелязани. Колко доктора имахме, физиотерапевти и тези неще правят впечатление”, коментира още юношата на Литекс.

„Напълно е възможно Левски да се отдели към феновете. Спортинг и Бенфика са по този модел, но там разликата е, че наистина много мислят как да привлекат феновете. Удовлетворяват техните желание. Правят събирания с феновете и използват всяка възможност феновете да са близо до футболистите. Не ги приемат като звезди, а като техните футболисти. Близкият контакт е успешен.

„Мисля, че е минало всичко лошо и тепърва ще се оправя. Не мога да говоря повече, но така си мисля. Надяваме се да е по-добре. Имам оферти и запитвания, но сега искам да избера място, където да се чувствам спокоен и да ми дадат нужното време и доверие. Искам да играя добре и най-вече да изпитвам удоволствие от футбола. Не искам да казвам откъде са тези отбори. Всеки един български футболист иска да излезе навън, но аз съм реалист. Имам две предложения от чужбина, но не мисля, че това сега е крачка напред. На мен ми трябва време да вляза във форма. Доста време съм извън футбола. Мисля, че ще играя в efbet Лига”, завърши Симеон Славчев.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук